Разнесла се страшна новина, че край едно планинско градче, високо в планината, живее страшно чудовище, което правило големи пакости на местните хора. Хората помолили за помощ навсякъде по света, да дойдат герои и да ги отърват от звяра. Тогава, българският юнак, американският юнак и руският юнак решили да помогнат на хората и заминали за града. Там се срещнали и решили да си обединят усилията и заедно да ликвидират чудовището. Речено, сторено. Тримата тръгнали сутринта към планината. Вървели, вървели и стигнали до пещерата, където живеел звяра. Седнали да помислят, какво да правят. Американският юнак казал:
- Аз ще влезна вътре пръв. Ще го пребия колкото мога. Докато се изморя. И ако трябва, после вие ще влезнете да го довършите.
- Окей - казали българският и руският юнаци.
Речено, сторено. Американецът влязъл в пещерата. След няколко минути отвътре се чули крясъци, писъци и малко по-късно американецът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан, той казал:
- Много се бих с него. Много е як. Но успях да му счупя ръката. На вас ще ви е по-лесно. Довършете го.
Българския юнак казал:
- Аз ще го довърша.
Влязъл българинът в пещерата и пак след няколко минути отвътре се чули крясъци и писъци. После и българинът излязъл запъхтян и зачервен. Задъхан и той казал:
- Яка гад. Много се бихме и много се изморих. Но май му счупих крака. Вече е лесен за доубиване.
Руснакът казал:
- Спокойно ребята. Вие свършихте трудното. Сега аз ще очистя тая сволоч.
Руснакът влязъл вътре. Българинът и американецът гузно мълчали няколко минути. След малко американецът казал:
- Излъгах. Като влязох вътре, край един огън, видях да клечи един голям великан. Беше извадил огромния си пенис. Търкаше го и го топеше в един буркан с мас. Никаква ръка не съм му чупил, ами си ме хвана, натопи си оная работа в буркана и ме изнасили.
След малко и българинът гузно промърморил:
- И аз излъгах. И аз никакъв крак не съм му чупил. И мен си ме хвана. Натопи си огромния пенис в буркана с мас и мен ме изнасили. Обаче аз му отмъстих.
- Как - попитал американецът.
- Откраднах му буркана с мас.
В следващия миг отвътре се чули неистовите писъци на руснака.

   Иванчо пита Марийка, коя дата е.
-Марийке, коя дата сме днес?
-Първи.
-Ела ми го надърви.
-Простак!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Втори.
-Слон да ти го напърпори.
-Идиот!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Трети.
-Време за минети.
-Кретен!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Четвърти.
-Моя чеп ще те разкърти.
-Изрод!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Пети.
-Аре пак минети.
-Прасе!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Шести.
-Седни ми отгоре, па се намести.
-Олигофрен!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Седми.
-Лапни ми го, па си дремни.
-Говедо!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Осми.
-Яж ми чепа с косми.
-Животно!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Девети.
-Така ще ти го накова, че задника ти ще засвети.
-Селяндур!
-Марийке, коя дата сме днес?
-Десети.
-Аре стига с тея минети.
-Иванчо, ако използваше таланта си за нещо полезно, тая страна щеше да е забравила кризата.