Бай Пешо бил върл почитател и майстор на домашната
ракия. В продължение на цял живот, всяка година си варил
и продавал промишлени количества ракиджос. Един ден
кварталният полицай го срещнал на улицата и му казал:
- Бай Пешо, знам че всяка година вариш големи количества
домашен алкохол без акциз. Вземи да престанеш!
- Няма да престана – казал Бай Пешо. – Варил съм ракия,
варя и ще продължавам да варя.
- Ще те вкарам в затвора – заканило се ченгето.
- Много важно! Тогава синът ми ще вари ракия – заинатил
се Бай Пешо.
- И синът ти ще го вкарам в затвора – настоял полицаят.
- Тогава внукът ми ще вари ракия.
- И внукът ти ще го вкарам в затвора.
- Да ама тогава, аз вече ще съм излязъл.
Късно вечерта ченге се връща вкъщи от дежурство.
Уморен си съблякъл тихо униформата в тъмния хол, за да
не буди жена си. В това време от спалнята се провикнала
жената:
- Ей, смотльо! Бегай до кръчмата и купи ракия!
Ченгето бавно си навлякъл обратно униформата в тъмното и
тръгнал към кръчмата. Като пристигнал там, го видял
барманът и му казал:
- А?! Гошо к’во е станало с тебе?
- Нищо! К’во?
- Гледам, че си си сменил професията.
- Не съм си я сменил! Що мислиш така? – учудило се
ченгето.
- Ами носиш униформа на пожарникар.
Един
полицай и един учител по литература били приятели от
детинство. Един ден полицаят срещнал своя приятел
учителя. Видял, че учителя е много умърлушен.
- К’во ти е бе брато?
- Много съм разстроен. Днеска питам един ученик, кой е
написал „Под Игото” и той представи си не знае.
- Спокоино бе, брато. Дай ми името и адреса на хлапака и
аз ще се погрижа по въпроса.
След една седмица полицая се обажда по телефона на
учителя:
- Брат ми. Въпроса ти е уреден. Момчето се оказа много
разбрано и сговорчиво. Всичко си призна. Той е написал
„Под Игото.”
Командос от специалните служби
закъснява за работа. Шефът му е много ядосан.
- Чакам някакво разумно обяснение. Един час закъснение ми
идва малко множко. Все пак си мислех, че мога да
разчитам на мойте спец-полицаи.
- Шефе, много се извинявам. Всичко ще обясня. Тази
сутрин всичко направих както си трябва. Станах в 5 часа.
Пробягах 10 километра. Направих 300 лицеви опори. Измих
се. Облякох се. Сложих си бронежилетката. Сложих си
кобура. Пъхнах пистолета. Сложих ножа. Газовия флакон.
Препасах си гумената палка. Овисих си и белезниците на
колана. Метнах автомата на рамо. Сложих си маската и
каската. Тръгвам да излизам и на вратата се погледнах в
огледалото и ... се насрах от страх.
|