Годината е 1945. Съветските войски са вече в Берлин. Край Бранденбургската врата те забелязват Щирлиц в униформа на СС и го арестуват.
- Не мърдай, есесовска гад – извикали войниците.
- Чакайте. Припознавате се. Аз съм свой. Аз съм полковник Исаев - извикал Щирлиц.
- Млък фашистко псе!
- Аз не съм такъв какъвто изглеждам. Аз съм съветски разузнавач.
- Млък казах – извикал единият войник и набил един приклад в слабините на Щирлиц.
Щирлиц се превил от болка и изкрещял:
- Мать твоя сука такая!
- О-о, простете другарю полковник. Не ви познахме.

    Червената шапчица тръгнала на гости при баба си. Не щеш ли обаче, преди тя да пристигне, злият вълк нахълтал в къщичката на бабата. Изял я. Облякъл и нощницата, легнал в леглото и зачакал Червената шапчица. По едно време тя дошла. Легнала в леглото до вълка, мислейки си че това е баба и, и попитала:
- Бабо, бабо – попитала Червената шапчица. – Защо са ти толкова дълги ушите?
- За да те чувам по-добре, мойто момиче.
- А защо са ти такива големи очите?
- За да мога да те виждам по-добре мойто дете.
- Бабо, бабо, а защо имаш такава голяма и твърда опашка?
- Това не е опашка – казал вълкът и силно се изчервил.