Един магазин обявил, че на следващия ден ще прави голяма разпродажба. На следващия ден още в ранни зори пред магазина се натрупала огромна опашка от хора, които чакали да отворят магазина и да се включат на гювеча. По едно време отнякъде се появил един дребен и хилав човечец. Погледал малко опашката и в следващия момент започнал да се бута между хората и да си пробива път напред към началото на опашката. Хората веднага се разкрещели възмутени:
- Къде бе, тъпанар? Защо се предреждаш, бе нахалник? У-у-у!
Един як мъж хванал човечецът и с мощно движение го хвърлил най-отзад на опашката. Човекът станал, изтупал прахта от себе си. Помислил малко и пак започнал да се бута между хората и да си проправя път напред.
- Пак ли ти бе, негодник? Не се предреждай бе, боклук! Наглостин! – пак се разкрещели хората. Един як мъж хванал нахалника и му набил един юмрук в носа. Друг мъж го хванал за реверите и пак го захвърлил най-отзад на опашката. Човечецът станал и държейки се за носа извикал:
- Това е недопустимо! Идиоти такива! Ако не престанете да ме удряте, няма да отворя магазина.

   Притеснен млад мъж влиза в кметството.
- Добър ден – казала му служителката в общината. - С какво мога да ви бъда полезна?
- Бих искал да си сменя името.
- Добре. Ще попълним документите за съда. Ще ми трябват някои ваши данни.
- Няма проблем.
- Как се казвате?
- Казвам се Иван Лайнярски.
- Разбирам... И с какво ново име искате да се прекръстите?
- На Джон.
- Моля?
- Искам да се прекръстя на Джон Лайнярски.

   В един самолет пътуват Бил Гейтс, Веско Маринов, един старец и един тийнеджър. По едно време при тях идват целия екипаж на самолета – тримата пилоти и стюардесите. Всички на гърбовете си са сложили парашути.
- Господа, страшно много съжаляваме, но се случи тежка авария! След няколко минути самолетът ще падне. Нищо не можем да направим. Страшно съжаляваме! Единственото нещо което можем да направим за вас, е да ви дадем тези три парашута. Само те останаха. Вие сами преценете, кой да ги ползва. Съжаляваме много, но няма други парашути! Много ни е тежко, че ви оставяме, но ние смятаме да се спасяваме. И екипажът скочил с парашутите през вратата.
Стоят четиримата и се чудят какво да правят. Изведнъж Бил Гейтс скочил.
- Съжалявам! Аз съм най-богатия човек на света. Направил съм такива велики програми. Не съм готов да умра, пък и светът все още има нужда от мен.
Бил Гейтс гепил единия парашут. Нахлузил си го на гърба и бързо скочил, преди другите да му попречат. В следващия миг скочил и Веско Маринов.
- Съжалявам господа, но аз правя толкова хубави и велики песни. Не съм готов да умра сега, пък и светът има нужда от моите песни, за да им се наслаждава истински.
Веско грабнал втория парашут. Сложил си го на гърба и скочил. Останали старецът и момчето. Старецът казал:
- Виж какво мойто момче, аз съм вече стар. Моят живот съм си го изживял. Ти си млад. Животът е пред теб. Вземи последния парашут и се спасявай. Аз ще остана.
- Спокойно бе, дедка. И двамата ще отървем кожичките.
- Как така?
- Ами,... има парашути и за двамата.
- Не разбирам.
- Много е просто. Оня Бил Гейтс, нали е голям отворко, в бързината гепи моята ученическа раница, тури си я на гърба и скочи с нея.

   Някакъв идиот се обажда на своя Интернет доставчик.
- Тая ваша шибана програма, дето ми я дадохте вчера, не работи.
- Така ли? Прочетохте ли инструкциите?
- Да разбира се. Ето пак ги чета.
- Да? Слушам – казал доставчикът. – Прочетете първото изречение.
- Чета: „Натиснете бутон Enter.” Ето натискам го.
- Добре. Давайте второто изречение.
- Чета: „Пуснете бутон Enter.” Пускам го... А?!... Егаси! Проработи!