Двама мексикански гаучоси, Хосе и Пако, яздили бавно през Северо-мексиканската пустош. Хосе бил по-интелигентния, а Пако си бил селския тъпак. По едно време Хосе подушил въздуха наоколо и се обърнал ядосан към Пако:
- Пако, каква е тая миризма? Ти ли смърдиш така?
- Не знам. Аз нищо не надушвам - отговорил Пако.
Продължили да яздят и след половин час Хосе пак подушил въздуха и с отвратена физиономия се обърнал към Пако:
- Абе Пако, ти смърдиш! Какво си направил пак?
- Нищо не съм направил.
- Да не си се насрал пак - ядосано попитал Хосе.
- Не съм!
- Честно?!
- Честно, бе! Кълна се – заоправдавал се Пако.
След още известно време Хосе не издържал и изкрещял:
- Абе Пако-о-о! Ти се се насрал?!
- Не съм бе!
- Я слез от коня.
Двамата слезнали от конете.
- Сваляй гащите – заповядал Хосе.
Пако ги свалил.
- А-а-а-а ... кретен! Ти кой ще лъжеш бе?! Защо ми викаш, че не си се насрал, като си се насрал?
- Ама аз мислех,... че ме питаш... само за днеска.

    Професор и войник пътували във влак. Мълчали известно време. На професорът му било много скучно. Изведнъж той не издържал и казал на войника:
- Виж какво. И двамата ни чака дълъг път. Много ми е скучно. Искаш ли, за да ни преминава времето по-приятно, да играем на някоя игра?
- Добре – казал войника.
- Предлагам ти да играем на следната игра. На въпроси и отговори, като и ще се обзалагаме за да бъде по-интересно. Аз ти задавам един въпрос. Ако ти не ми отговориш, което е напълно естествено, защото все пак аз съм професор и съм много по-умен от теб, ще ми дадеш един лев. Ако ми отговориш, което е почти невъжможно, защото все пак си прост войник, а аз съм професор и то голям, и съм много по-умен от теб, аз ще ти дам 100 кинта. И обратното. Ти ми задаваш въпрос, ако не ти отговоря, което е абсурдно, ти давам 100 кинта. А ако ти отговоря, което е напълно нормално, защото съм професор,
а ти си прост войник, без да се обиждаш, ти ще ми дадеш само един лев.
- Добре – казал войника. - Аз ще питам пръв.
- Питай - казал професорът.
- Кое е това животно, което има 5 крака, 4 очи, 2 опашки и дълга руса козина?
Професорът мислил, мислил, мислил, но не могъл да се сети.
- Е-е-е... добре предавам се. Не мога да отговоря. Ето ти 100 кинта.
Войникът взел парите. Прибрал ги в джоба си и замълчал.
- Е, кое това животно – нетърпеливо попитал професорът?
- И аз не знам. Ето ти 1 лев.

    Трима студенти отишли на екскурзия. Пътували, пътували и попаднали в някакъв малък странен град. Взели си стая в малък хотел и след като се настанили, полегнали малко да си починат. Изведнъж от нищото в стаята се появил някакъв старец.
- Какъв си ти бе, Дартанян – попитали го студентите.
- Аз съм магьосник. И понеже вие много ме кефите, реших да ви направя един подарък.
- Какъв?
- Отвън под прозореца има басейн. Аз съм го омагьосъл и това сега е вълшебен басейн. Като скочиш в него и си пожелаеш нещо, басейна се пълни с това, което си пожелал.
- Супер – изкефили се студентите. – Искаме да опитаме.
Първият студент застанал на прозореца. Той бил вегетарианец. Извикал:
- Банани!
И веднага скочил в басейна. И хоп басейна се напълнил с обелени банани и студента се пльоснал в тях с голям кеф. Вторият студент бил беден. Извикал:
- Пари!
И скочил. Басейна се напълнил с пари и той се бухнал в тях. Третият студент се приготвил за скок. Тъкмо скочил и един гълъб му се изсрал на рамото. Студента погледнал рамото си, видял лайното и докато падал към басейна, извикал във въздуха:
- А-а-а лайна!

    Една жена си вървяла по улицата и изведнъж видяла някакъв старец, който си седял в люлеещ се стол на една веранда. Препичал се на слънце и изглеждал щастлив. „Колко интерсно” – помислила си жената. „Трябва да го питам този възрастен господин за тайната на дълголетието.” Отишла при него и му казала:
- Здравейте, господине. Мога ли да ви питам нещо?
- Може, да.
- Интересувам се каква е тайната на дълголетието? Какъв е вашия живот? Как живеете?
- Ами нищо интересно. Пуша по 3 пакета на ден. Пия по 5 бири и 300 грама ракия на ден. Ям мазни храни. От нищо не се ограничавам.
- Изумително! Невероятно! И на колко години сте вие?
- Ами... на 38.

    Някакъв малък хулиган спрял на улицата възрастен човек и го попитал:
- Извинете, колко ви е часа?
Човекът бъркал, бъркал по джобовете си и най-накрая успял да извади един джобен часовник. Погледнал го и казал:
- Часът е 3 и 45.
Тогава хулиганчето казало:
- В такъв случай точно в 4 можеш да ме целунеш по гъза.
- Твойта мама – ядосал се човекът и подгонил хулиганчето да го набие.
Тичал, тичал по улиците да гони хлапето. В следващия момент една възрастна жена го спряла:
- Защо тичате така господине? На вашата възраст това е опасно.
- Едно хлапе ме попита, колко е часа и аз му казах че е 3 и 45. Той представете си, ми каза че точно в 4 мога да го целуна по задника.
- Ами тогава защо сте се разбързали така. Имате още 10 минути на разположение.