Малко пуританско градче в Америка. Местният шериф и местният пастор играели голф на полето край града. Било ред на шерифа да удря със стика. Той се прицелил, ударил и не уцелил дупката. Ядосал се:
- Пфу! Мама му стара! Пропуснах!
Пасторът му направил забележка:
- Не говори с такъв непристоен език, синко, щото Господ ще те накаже.
Продължили да играят. Пак дошъл ред на Шерифа. Той пак се прицелил. Пак ударил топката и тя пак подминала дупката. Шерифът пак се ядосал:
- Пфу! Мама му стара! Пак не уцелих!
Пасторът пак го нахокал:
- Синко. Пак ти казвам, не използвай такъв непристоен език, щото Господ ще те накаже.
Пак продължили играта. За трети път дошъл ред на Шерифа. Той се прицелил внимателно. Стрелял и топката минала на 2 сантиметра от дупката. Шерифът страшно се ядосал:
- Ебаси! Пфу! Пфу! Мама му стара! Пак не уцелих!
В този миг от ясното и синьо небе проехтял страшен гръм. Проблеснала светкавица и уцелила пастора в гърдите. Пасторът се строполил мъртъв на земята. От небето проехтял гръмогласния глас на Господ:
- Пфу! Мама му стара. Не уцелих!

    Един голям мошеник и престъпник умрял и естествено отишъл в Ада. В този ден обаче в Ада имали официална годишнина и всички дяволи празнували и били в добро настроение, затова се отнесли към мошеника гостоприемно и благосклонно. Посрещнали го на рецепцията, където един млад дявол-рецепционист го поел и тръгнал да го развежда из Ада, за да се запознае с услугите, които предлагат. Казали му, че по случай празника му дават възможност да си избере сам, какво мъчение иска за себе си. Вървели, вървели и на едно място му показали някакви грешници набити на кол.
- О-о-о, не! Не ми харесва. Ще се въздържа – казал мошеника.
Продължили да вървят. Гледат на следващото място някакви грешници ги варят в казани с катран.
- О-о-о, не и това е прекалено силно за мене. Нямате ли нещо по-така – попитал мошеника.
Продължили да вървят и на следващото място какво да види. Басейн с лайна. Някакви грешници са се потопили до кръста и си пушат цигари.
- А, това май е за мене – казал мошеника. - Верно малко смърди, но все пак е по-добре от това да те варят в казан с катран. Това избирам.
Речено, сторено. Мошеникът се съблякъл и влязъл в басейна. Запалил си една цигарка. След две минути обаче пристигнал един дърт дявол с гумени ботуши и гумени ръкавици и извикал:
- Почивката свърши. Потапяй се-е-е!

    В Рая един мъж и една жена се сприятелили. След това се влюбили и решили да се оженят. Отишли при Свети Петър.
- Свети Петре, искаме да се оженим.
- Чудесно – казал Свети Петър. – Вървете си сега, а аз ще ви потърся, когато организирам нещата.
Минали 2 месеца. Свети Петър не се обажда. Двойката пак отишла при него.
- Свети Петре, какво става по нашия въпрос?
- Работи се, работи се. Вървете си. Аз щом стана готов, ще ви се обадя.
Минали 2 години Свети Петър все не се обажда. Двойката пак отишла при него.
- Искаме да питаме, какво стана по нашия въпрос?
- Работя, работя по въпроса. Не съм забравил. Щом стане готово, веднага ще ви се обадя.
Минали 20 години Свети Петър все не се обажда и двойката загубила надежда. По едно време при тях дошъл един свещеник.
- Свети Петър ме праща да ви оженя.
Зарадвали се мъжът и жената. Свещеникът ги венчал. И те заживели още по-щастливо. Но след 2 години се скарали и решили да се разведат. Пак отишли при Свети Петър
- Искаме да се разведем.
Тогава Свети Петър извикал:
- Абе вие луди ли сте бе? 20 години ми отне да намеря един единствен свещеник в Рая, който да ви ожени, а сега искате да се разведете. Как да ви разведа? Един свещеник успях да намеря, но тук адвокати няма въобще.

    Богат латвийски емигрант се върнал в родината си. Бил спечелил много пари в чужбина и сега се радвал на живота. Обаче, се случило нещастие. Любимото му куче умряло от старост. Емигрантът бил много съкрушен и решил на любимото си куче да му отдаде последна голяма почест, в знак на благодарност че му е служило толкова много години. Затова решил да погребе кучето с всички почести като човек. Отишъл богаташът в църквата и казал на пастора:
- Отче, умря любимото ми куче. Много го обичах и затова искам да го погребеш със всички ритуали.
- Ама моля ти се синко. Това все пак е куче. Не мога да го погреба като човек. Изключено! Разбери, не е редно.
- Тогава какво да правя отче? Посъветвай ме. Много ми се иска да бъде погребано с почести. Това куче ми беше толкова скъпо и любимо.
- Аз ще ти кажа какво да правиш. Отиди в Русия. Техните православни попове са корумпирани. Ще им дадеш нещичко и те ще си затворят очите, и ще го погребат с почести.
- Така ли отче! Много ти благодаря – зарадвал се емигрантът. – Значи, ако отида в Русия и на техните попове им дам 50 000 долара, те ще го погребат?
Като чул за 50 000 долара пасторът настръхнал.
- Ама синко, защо не каза от самото начало, че кучето е католик?