Двама грузинци спорят на кой дядо му е бил по-висок.
-Моя дядо е бил по-висок ей от онова дърво там – казал
първия грузинец.
-Това не е нищо – отговорил вторият. – Моя дядо
пък е бил по-висок от планината ей там.
-А пък моя е станал толкова висок, че е можел
да докосне звездите.
-А звездите са били едни такива кръгли нали?
-Да.
-И едни такива топли?
-Да.
-Е това са били топките на моя дядо.
В
Далечния изток на Русия се провежда танково военно
учение. Всичко било наред, само дето предишната вечер
екипажът на единия танк се били напили до несвяст и не
можели да ги изкарат от палатката. Чудили се какво да
правят и накрая хванали трима чукчи от тундрата.
- Искате ли да сте екипаж на тоя танк?
- Искаме – казали чукчите.
Речено, сторено. Сложили ги в танка. Нахлупили им
шлемофоните на главите. Затворили люковете и командирът
на батальона изкомандвал по радиостанцията.
- Екипажи, напред!
Всички тръгнали, само танка на чукчите стои на едно
място. Командирът ядосан изкомандвал отново:
- Екипажи! Напре-е-ед!
Танкът на чукчите пак си стои. Ядосал се много
командирът. Хвърлил си фуражката на земята и тръгнал към
танка, да види какво става. Щом наближил, единият люк се
отворил. Отвътре се показал единият чукча и започнал да
размахва шлемофона си.
- Другарю капитан! Чудо-о-о! Шапката говори!
Български мениджър, който работел в държавно
предприятие, заминал на бизнес конференция в Япония.
Там, в една от почивките между изказванията, се
запознал с един японски мениджър, който имал предприятие
от същата сфера на дейност и със същия оборот, както
предприятието в което работил българина. Двамата си
поговорили и изведнъж българинът попитал японеца:
- Колко души работят във вашата фирма?
- Шест души - казал японецът. - А във вашата фирма?
- Седем – без да се замисля, казал българинът.
Вечерта в хотела и двамата се въртят в леглата си и не
могат да заспят. Българинът си мисли: „Защо излъгах
япончето? Що не му казах че само в администрацията ни
работят 200 души?” Японецът също се върти в леглото и не
може да заспи: „Абе какво работи този седми българин?”
Срещат се двама канибали. Единият дава мъдър съвет
на другия:
-Слушай какво! Никога не яж гладни студенти. Аз
направих тая глупост и яко се прецаках.
-Защо? – попитал другия. - Много са кльощави ли?
Месото смърди на формули ли?
-Не. Не е това. Вчера сложих един студент в казана
да го варя, а той гадината 2 часа плува по
повърхността и изяде картофите и морковите в супата.
Малко еврейче влиза в магазин и подава буркан:
-Два литра мед може ли?
-Може. Дай буркана да ти сипя от наливния – казала продавачката.
Продавачката му сипала 2 литра мед. Еврейчето
взело буркана и тръгнало да излиза от магазина.
-Тате каза, че ще плати утре.
-А-а-а, не може - развикала се продавачката!
Взела буркана и изсипала меда обратно. Еврейчето
излязло на улицата. Погледнало в буркана, как се
стичат остатъците от меда и си казало:
-Прав беше тате, за два сандвича ще стигне.
Лети самолет от американски авиолинии пълен
с чернокожи, араби, латиноси и всякакви национални
малцинства. Изведнъж от кабината на самолета излязла
стюардесата и заявила:
-Дами и господа, самолета има тежка авария и
трябва да се освободим от част от пасажерите,
за да го олекотим. За да не се обиди някой, ще
караме по азбучен ред. Съгласни ли сте?
-Съгласни сме – отговорили пасажерите.
-Тогава да започваме - казала стюардесата и
започнала да чете от списък. – Афро-американци има ли?
Никой не отговаря.
-Блек пипъл?
Пак никой не отговаря. Едно дете от дъното на
салона се обадило да пита нещо баща си:
-Тате, тате! Защо седим? Вече два пъти ни извикаха.
-Млъкни глупако - скастрил го баща му. – Днес не
сме афро-американци, а сме негри. В списъка сме
чак след мексиканците.
Двама много стиснати шотландци, баща и син, тръгнали за
Америка. По едно време синът не издържал и попитал:
- Тате, още много ли има, докато стигнем до Америка?
- Стига си плямпал, а продължавай... да плуваш.
Малко еврейче се оплаква на дядо си:
-Дедо, дедо! Едни хулигани от квартала ме
набиха и ми взеха всичките джобни пари.
-Нищо чедо. Не се бой. Ще си върнем парите в
седморен размер.
-Ама как така?
-Много лесно. С парите които са ти взели,
те сега ще вземат да си купят пиене и ще
се напият. После ще се сбият. Ще си избият
няколко зъба и утре ще дойдат при дядо ти –
зъболекаря да им ги лекува. И аз тогава ще
им скъсам шошоните.
Едно дете син на
италиански емигранти в Америка се прибрало в къщи и
реве.
- Що ревеш бе, Джовани – попитала го майка му.
- Мамо, мамо, в училище всички ме обиждат. Като се почне
от децата и се стигне до учителите и директора. Всички
ме обиждат и ме наричат мафиозо – продължило да реве
детето.
- Спокойно, утре ще отида в училището и ще се разбера с
тоя директор – отговорила майката.
- Наистина ли мамо – зарадвал се Джовани.
- Наистина.
- И мамо. Искам да те помоля нещо. Нали ще го направиш да
изглежда като нещастен случай?
|