В Далечния изток на Русия се провежда танково военно учение. Всичко било наред, само дето предишната вечер екипажът на единия танк се били напили до несвяст и не можели да ги изкарат от палатката. Чудили се какво да правят и накрая хванали трима чукчи от тундрата.
- Искате ли да сте екипаж на тоя танк?
- Искаме – казали чукчите.
Речено, сторено. Сложили ги в танка. Нахлупили им шлемофоните на главите. Затворили люковете и командирът на батальона изкомандвал по радиостанцията.
- Екипажи, напред!
Всички тръгнали, само танка на чукчите стои на едно място. Командирът ядосан изкомандвал отново:
- Екипажи! Напре-е-ед!
Танкът на чукчите пак си стои. Ядосал се много командирът. Хвърлил си фуражката на земята и тръгнал към танка, да види какво става. Щом наближил, единият люк се отворил. Отвътре се показал единият чукча и започнал да размахва шлемофона си.
- Другарю капитан! Чудо-о-о! Шапката говори!

    Български мениджър, който работел в държавно предприятие, заминал на бизнес конференция в Япония. Там, в една от почивките между изказванията, се запознал с един японски мениджър, който имал предприятие от същата сфера на дейност и със същия оборот, както предприятието в което работил българина. Двамата си поговорили и изведнъж българинът попитал японеца:
- Колко души работят във вашата фирма?
- Шест души - казал японецът. - А във вашата фирма?
- Седем – без да се замисля, казал българинът.
Вечерта в хотела и двамата се въртят в леглата си и не могат да заспят. Българинът си мисли: „Защо излъгах япончето? Що не му казах че само в администрацията ни работят 200 души?” Японецът също се върти в леглото и не може да заспи: „Абе какво работи този седми българин?”

    Двама много стиснати шотландци, баща и син, тръгнали за Америка. По едно време синът не издържал и попитал:
- Тате, още много ли има, докато стигнем до Америка?
- Стига си плямпал, а продължавай... да плуваш.

    Едно дете син на италиански емигранти в Америка се прибрало в къщи и реве.
- Що ревеш бе, Джовани – попитала го майка му.
- Мамо, мамо, в училище всички ме обиждат. Като се почне от децата и се стигне до учителите и директора. Всички ме обиждат и ме наричат мафиозо – продължило да реве детето.
- Спокойно, утре ще отида в училището и ще се разбера с тоя директор – отговорила майката.
- Наистина ли мамо – зарадвал се Джовани.
- Наистина.
- И мамо. Искам да те помоля нещо. Нали ще го направиш да изглежда като нещастен случай?