Вицове за Иванчо

    В колата малкия Иванчо казва на баща си:
-Тате, мама може да кара колата много по-добре от теб.
-Сериозно – усмихнал се бащата? И защо мислиш така?
-Ами ти сам си ми казвал, че колата не може да се кара на включена ръчна спирачка дори и 5 метра, а мама на включена ръчна успя да кара цели 15 километра.

Нов комедиен видео канал - яки вицове, смешки и бъзици

    Иванчо е първи клас. За първи път отива на училище. Още в първия час заявява на учителкката:
- Госпожо! Мисля че съм прекалено умен за първи клас и трябва да ме прехвърлите направо в трети клас.
- Така ли. Добре. После ще отидем при директора да проверим въпроса.
След часа отишли при директора. Така и така, учителката обяснила на директора за какво става въпрос. Директорът помислил малко и казал:
- Добре, ама трябва все пак да направим някаква проверка. Дали наистина си толкова умен Иванчо, за да те прехвърлим в трети клас. Кажи ми Иванчо колко е 3 по 3?
- 9 – отговорил Иванчо.
- Правилно! А колко е 6 по 6?
- 36.
- И това е така. Колежке Петрова, мисля че можем да преместим Иванчо в трети клас – заключил директорът.
- Добре господин директор, но нека и аз малко да изпитам Иванчо на тема логика. Кажи ми Иванчо, какви са тези неща, които кравата ги има четири а аз ги имам две?
Директорът започнал да се подхилква. Иванчо помислил малко и казал:
- Крака.
- Правилно. А какво е това, което ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
Шашнатият директор дори не могъл да си отвори устата, когато Иванчо извикал:
- Джобове.
- Точно така, Иванчо – казала учителката. – Можеш да вървиш в трети клас.
В този момент се обадил директорът:
- Колежке Петрова, аз мисля че можем да пратим Иванчо направо в пети клас. Защото на последните два въпроса дори аз сгреших отговорите.

    Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
-Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
-Да. – казал Иванчо. – Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите в блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.

    Иванчо е в клас. Държи нещо в ръка и пита съучениците, дали могат да се сетят какво е. Петърчо:
-Прилича ми на парче от стара изсъхнала ябълка.
Марийка:
-А аз мисля, че е парче от стол.
В това време се приближила учителката. Взела парчето. Захапала го със зъби. Опитала го на вкус и казала:
-И аз не знам какво е, но със сигурност не е нещо, което може да се яде. Добре, Иванчо. Кажи какво е това. Предаваме се. Не знаем какво е.
-И аз не знам госпожо, какво е – казал Иванчо. – Но сутринта докато го... изаквах, много ме боля дупето.

    В нощта преди Рождество се случват чудеса. Така и на Иванчо му се появил един ангел хранител.
-О-о-о, добри ми приятелю Иванчо! В тази нощ се случват чудеса, затова съм готов да ти изпълня едно желание. Какво искаш? Богатства, каквито няма никой по света? Мъдрост, несрещана в цялата Вселена? Или изпепеляваща неземна любов, която кара звездите и сърцата на поетите да се разгорят?
Иванчо се замислил:
-Искам мъдрост.
-Добре-е-е. Чудесен избор!... Хоп! – ангелът дал мъдрост на Иванчо. –Сега какво ще кажеш Премъдрий?
Вече мъдрият Иванчо пак се замислил:
-Трябваше да взема кинтите.

    Някакъв мъж води Иванчо вкъщи, като го държи за ухото. Баща му на Иванчо отваря вратата:
-Какво е направил пак моя хубостник?
-Хвърли камък по колата ми.
-Уцели ли? – попитал бащата на Иванчо.
-Не успя – отговорил мъжът.
-Пусни го. Не е той.
-Защо сте толкова сигурен?
-Иванчо нямаше да пропусне.

    Иванчо идва на училище и казва на учителката:
- Госпожо! Аз повече няма да идвам на училище.
- Защо бе, Иванчо – заинтересувала се учителката?
- Заминавам за Америка. Получих писмо от дядо ми. Много му се е влошило зрението. Почти е ослепял. А той там в Америка има 2 завода, ранчо и верига магазини, затова аз трябва да отида там и да се грижа за него.
- Ама Иванчо, кажи на дядо ти да направи нещо друго. – предложила учителката. - Да продаде всичко. Да дари парите на Червения кръст и да дойде тук. А тук ние в класа ще поемем шефство над него и ще се грижим за него.
- Ама госпожо – отговорил Иванчо. – В писмото ясно си пише, че дядо е ослепял, а не е изкукуригал.

    Учителката изпитва децата в класа. Ядосана е:
-Петърчо?!
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”! Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с учителката! Колко е 2 и 2?
-5.
-Идиот! Няма да стане от тебе инженер! Двойка! Седни си!
-Драганчо?!
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”! Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с учителката. Колко е 2 и 2?
-Ами ... 3.
-Идиот! Няма да стане и от тебе инженер! Двойка! Седни си!
-Иванчо?!
-Да, госпожо?
-Колко е 2 и 2?
-4.
-Браво! Ще стане от тебе инженер!
-Госпожо?! – продължил Иванчо.
-К’во?
-Ще ти кажа аз на тебе „к’во”. Дяволите ще те вземат! Стани, когато говориш с инженер!

    Учителката пита децата:
-Деца, някой от вас спасявал ли е живота на някого?
Всички мълчат и само от последния чин Иванчо плахо вдига ръка.
-Кажи, Иванчо!
-Аз спасих живота на моя племеник.
-Ау, колко интересно! Разкажи по-подробно. Как му спаси живота?
-Много лесно. Подмених противозачатъчните таблетки на сестра ми с витамини.

    Марийка излиза от банята. Взела си е вана. Казва на Иванчо:
-Иванчо, на вратата на банята видях закачени две хавлии. Едната беше закачена под буквата „М” а другата под буква „Д”. Прецених че „М” значи – мъже, а „Д” - дами. Взех и използвах тази, която е за дами.
-Не бе. „М” значи мутра. „Д” значи ... дупе.

    Урок по биология. Учителката разказва за животните и сезоните:
- Деца. Есен е. Листата на дърветата са окапали. На кой сега му е трудно да се крие в храстите?
- На катаджийте – изцепил се Иванчо.

    Урок по биология. Учителката пита децата:
- Деца на кое животно са му най-големи яйцата?
Станал Петърчо:
- На кокошката.
- Добре. Може да се каже.
Станал Гошко:
- На пингвина.
- Добре. Възможно е. Други предположения?
Станал Иванчо.
- На слона са му най-големи яйцата.
- Седни си Иванчо. Две – учителката отворила дневника и пише вътре.
- Точно така госпожо. Две такива големи са му яйцата на слона.

    Иванчо:
-Другарко учителка, аз когато порасна, ще стана известен човек и Вас ще ви е срам, че сега ми пишете двойки.
-Костов, стига си остроумничил!

    Зима. Замръзнало езеро. Деца се пързалят с кънки. Изведнъж леда се пропукал и едно от децата паднало във водата. Иванчо се втурнал към него и с големи усилия успял да го издърпа навън. На другия ден в училището учителката хвали Иванчо:
-Деца. Вчера Иванчо извърши подвиг и спаси вашия съученик от удавяне. Иванчо, разкажи как се случи всичко. И най-вече, как се реши да го направиш?
-А!? Няма нищо за разказване – казал Иванчо. – Тоя тъпанар беше с моите кънки.

    Иванчо се прибира вкъщи и казва на баща си:
- Тате, утре те викат в училище.
- И защо, ако мога да попитам - поинтересувал се бащата?
- Ами днеска в коридора с момчетата разляхме лепило.
- И какво?
- Мина учителката по химия. Падна и се залепи в лепилото.
- Ами защо не я отлепихте?
- Отлепихме я. Аз лично и го отлепих цели два пъти.

    Иванчо го съдят че изнасилил 40 годишна жена. Адвокатът му се обяснава на съдията:
- Вижте, господин съдия! Как може това малко момченце да изнасили това 40 годишно женище? Това е невъзможно. Вижте го какъв е малък. Колко е дребен. Какво кльощаво телце.
Адвокатът свалил гащите на Иванчо. Хванал го за пишката. Показал я на съдията и продължил:
- Може ли господин съдия моя подопечен с тая малка пишонка да изнасили тая жена?
В това време Иванчо прошепнал на адвоката:
- Чичи само не ми я търкай с пръст, щото ще загубим делото.

    Майката на Иванчо кара баща му да отиде да говори с Иванчо по темата за сексуалното възпитание.
- Време е, вече да поговориш с Иванчо на тая тема.
- Не знам, какво да му кажа.
- Ами говори му за птичките, пчеличките. Все ще се оправиш някакси.
- Е, добре. Ще пробвам.
Бащата на Иванчо отишъл при него. Седнал на дивана и се замислил:
- Виж какво, Иванчо. Майка ти ме кара да говоря с тебе по един въпрос, ама аз не знам как да започна... Знаеш ли к’во? Сетих се. Ще карам направо. Помниш ли какво правихме с онея девойки в сауната миналия уикенд?
- Помня. Да - казал Иванчо.
- Е! При пчеличките е същото.

    Учител пита децата в клас:
- Деца можете ли да ми кажете, какво е това съблазън?
- Банани, праскови – отговорило едно от децата.
- Да. Може да се каже – казал учителят.
- Бонбони, шоколад - отгорило друго дете.
- Да. И това става.
- Дупето на красиво момиче – изцепил се Иванчо.
- Какво – възмутил се учителят?! – Вън от класа! Утре да доведеш баща ти.
На другия ден Иванчо влиза в клас, без баща си и сяда на последния чин.
- Защо си дошъл без баща си и защо седна най-отзад – попитал учителят?
- Тате каза, че ако за един мъж дупето на красиво момиче не е съблазън, значи този мъж е педал и трябва да стоя по-далече от него.

    Първия учебен ден. Учителката обяснява на децата правилата.
- Деца. Вие вече сте на училище. Ваканцията свърши. Трябва да седите тихо и кротко и ако искате нещо да попитате, просто вдигнете ръка. Иванчо протегнал ръка.
- Да, Иванчо. Кажи. Какво има?
- А-а, нищо! Просто проверявам, дали работи системата.

    Иванчо закъснява за час. Учителката възмутена го пита:
- Къде ходиш бе, Иванчо? Защо закъсняваш за урок?
- Напекох си малко кукуруз.
След 5 минути в клас влиза и едно момиче. Косата му разрошена. Блузката му разкопчана.
Учителката пак пита:
- А ти Кукурузева, къде се губиш?

    След посещение в музея учителката събрала децата в клас за да споделят впечатления от видяното.
-На тебе Драганчо, – попитала учителката – какво най-много ти хареса от статуята на Венера?
-Дупето – отговорил Драганчо.
-Какво-о-о - възмутила се учителката. – Марш навън! Как не те е срам?! Напусни веднага класа! А на тебе Михайлчо, какво най-много ти хареса от статуята на Венера?
-Цицките – отговорил Михайлчо.
-Какво-о-о - отново се възмутила учителката. – Марш и ти навън. Напусни веднага класа! А ти Иванчо, какво най-много хареса от статуята на Венера?
Иванчо станал и започнал да си прибира тетрадките в чантата:
-Излизам... излизам.

    Учителката завела децата на един строеж да видят, как чичковците строят нови сгради. Не щеш ли обаче се случил нещастен случай. Един строител паднал от стълба и се пребил. Учителката събрала децата в училище, да изяснят защо се е случило така и да се извлекат нужните поуки.
- Кажи, Марийке! Как мислиш? Защо чичкото падна от стълбата?
- Ами сигурно не е спазил мерките за безопасност.
- Много добре, Марийке! – казала учителката. - Ами ти Пепи, какво мислиш?
- Ами възможно е чичкото да е пил алкохол преди да отиде на работа.
- М-м-м добре! Възможно е. Ами ти Иванчо! Как мислиш? Защо чичкото строител падна от стълбата?
- Чичкото падна от стълбата защото псуваше майка ми.
- Така ли? – удивила се учителката. - И защо мислиш че това е причината?
- Ами аз сам го чух да крещи: „Ей, малкия! Мамицата ти! Престани да друсаш стълбата!”

    Децата в училище спорят какво е най-бързото нещо на света. Петърчо казва:
- Най-бързото нещо е думата. Кажеш някоя дума и край. Повече не можеш да я върнеш.
- Не е вярно – сопнала се Марийка. – Най-бързото нещо е светлината. Щом щракнеш ключа и веднага лампата свети.
Тогава се обадил Иванчо:
- А пък аз вчера в тоалетната, такава диария ме преряза, че нито дума успях да кажа, нито лампата да включа.

    Училище. Урок по православие. Учителката обяснява:
- Запомнете деца. Който се учи добре и изкарва петици и шестици ще попадне в Рая. А който не се учи добре и има двойки и тройки ще свърши в Ада.
В този момент Иванчо станал и попитал:
- Извинете, госпожо! Може ли да попитам нещо? Не би ли било по-добре да завършим училище ... живи?

    Бащата на Иванчо го поучава и му дава напътствия в живота:
-Запомни нещо от мене, Иванчо. Умният човек винаги се съмнява. Съмнява се във всичко. Само тъпакът може да бъде напълно сигурен в нещо. В каквото и да е било.
-Ти тате, сигурен ли си в това, че умния човек винаги се съмнява?
-Абсолютно.

    Иванчо се хвали на майка си:
- Мамо, мамо! Днес убих 5 мухи. Две от тях бяха самци а другите 3 – самки.
- Сериозно – удивила се майката? – И как ги позна от какъв пол са?
- Много лесно. Двете бяха кацнали на гърлото на бирената бутилка а другите три бяха на огледалото..

    Иванчо отива при баща си и му казва:
- Тате, имам голям проблем с новата учителка.
- Ами внимавай! Трябва да си много старателен. Да си пишеш редовно домашните. Да случаш урока. Да внимаваш в клас. Старай се повече.
- Мисля че няма да помогне.
- Защо мислиш, че няма да помогне?
- Защото тя днеска дойде до мене и ми прошепна в ухото, че вече и закъснява трета седмица.

    Иванчо и баща му вървят по улицата и по едно време минали покрай една сграда със спуснати пердета и червени фенери отпред.
- Тате, тате, каква е тази сграда?
- Никаква. Върви - казал засрамен бащата.
- Кажи ми де. Каква е тази сграда?
- Сега ти е рано. Като пораснеш, ще разбереш.
Прибрали се вкъщи. Но Иванчо го мъчи любопитството. Промъкнал се тайно до портфейла на баща си. Гепил 20 лева и се измъкнал от вкъщи. Отишъл веднага до сградата с червени фенери. Влязъл вътре. Там го посрещнала една дебела госпожа по пенюар.
- Какво искаш бе, момче?
- Имам 20 кинта - казал Иванчо. – Какви работи предлагате тук? Искам да ги ползвам.
- Чакай малко - казала госпожата и отишла в една задна стая.
Там бил баш шефът. Госпожата му казала, че някакво хлапе е дошло с 20 лева. Какво да прави? Шефът помислил и и казал:
- За вечеря поръчахме палачинки. Мисля че са останали няколко. Дай му ги и го отпрати.
Госпожата се върнала при Иванчо и му донесла 6 палачинки.
- Палачинки предлагаме тука - му казала тя.
Дала му палачинките. Взела му 20 лева и му върнала ресто 17 лева. Иванчо се прибрал вкъщи. Баща му вече бил разкрил кражбата от портмонето и бягството на Иванчо и бил побеснял.
- Къде ходиш бе, келеш?
- Тате, тате, няма да повярваш. Ходих до оная къща с червените фенери. Дадох им 20 кинта. Те ми върнаха ресто 17 и в същото време се облажих със 6 парчета. Толкова бях настървен, че две ги оправих още на тротоара.

    В първи клас учениците се учат да пишат. Учителката пита децата:
- Марийке! Ти вчера какво прави след училище?
- Играх си на пясъчника.
- Браво Марийке! Излез на дъската и напиши един път думата „пясък”... Иванчо а ти какво прави след училище?
- Играх си с Марийка на пясъчника. Аз имах лопатка.
- Браво Иванчо! Излез на дъската и напиши един път думата „лопатка”... А ти Нванго Гугундо какво прави след училище?
- Исках да си играя с Марийка и Иванчо на пясъчника, но те ми викаха чернилка и ме замеряха с камъни.
- А-у-у, какво безобразие – възмутила се учителката! - Това е въпиюща дискриминация и унижение на човешкото достойнство. Нванго я излез на дъската и напиши 100 пъти за да го видят всички „въпиюща дискриминация и унижение на човешкото достойнство”.

    Възрастна и строга учителка пита децата:
- Какво дава кокошката?
- Яйца - отговорила Марийка.
- Точно така. А какво дава кравата?
- Мляко – отговорила Стефка.
- Правилно – казала учителката. – А какво дава овцата?
Иванчо ядосан отговорил:
- Дава уроци и гадни задачи за домашно.

    Завели учениците на посещение в полицията. Да разгледат, как работят чичковците полицаи и как залавят бандити. Един полицай развеждал децата из различните помещения на полицейското управление. Показал им ареста, стаята за почивка, стаята за разпити. Стигнали до стаята за разпознаване.
- А това деца е стаята за разпознаване на заподозрени.
На стената на стаята имало голяма снимка на издирван бандит. Децата я видели и се развикали:
- Чичко полицай, това издирван бандит ли е?
- Да, деца – отговорил полицая. - Това е много опасен бандит, който го издирваме от много време насам и ни е много трудно все още да го заловим.
Тогава Иванчо се провикнал отзад:
- Искам нещо да попитам. Защо не сте го арестували, когато ... сте му правили снимката?
Полицаят гузно замълчал.